16.07.2021 г., 16:50  

"Депресия"

595 0 0

"Депресия" 

 


Мисловните ми притурки са композирани от бомба със закъснител на творец

като свине за клане.

Симфония от невяра в себе си изпява се докато гласа ми не заспре,

вода, която тече

е състоянието, в чието искам да се превърна, но не - 

Обвивка от цимент

ми завладява движенията докато не предостави на мен форма на глух и слепец. 

Неспособен да се вслуша в съветите на другите.

Не ми казвай, че нещата ще потръгнат на добре защото досега нещата не са тръгнали на добре - 

Не ми се говори за мен,

не ми се говори за приятелите с познатите, с приятелите за познатите и прочее.

Гади ми се от разговорите за мен

и осъзнаването, че говоренето за себе си никога не ще помогне, 

но пак търся спасение.

А медикаментите не са решение и няма да ме разбере терапевт, нито е от помощ самолечение, 

но пак искам спасение. 

Бил съм в Ада увит от въже за издърпване не по-дебело от конец, 

на Дяволът танца се нуждае от мойте ръце. 

Седял съм в беззатворна килия, върху хладните стоманени решетки облегнал се

тук навеки бива мойто обитаване 

в затвора у мен създаден за хартиеното ми сърце...

Три. 

  Две.
    Гърмеж. 
      Таймерът на нула е.

 


-sr. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Радулов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...