17 mar 2020, 10:41  

Дератизация 

  Poesía » De humor
613 1 7

То че чистя вкъщи, чистя,
пръскам с ароматизатор,
но сега съм първа писта,
станах на дератизатор.

 

Шапка ми косите крие,
маска, не съм за пред хора.
Почва кучето да вие,
ако мярна се на двора.

 

Кожичката ми замина,
мий ръце, като паници,
усмърдях се на белина,
не помагат ръкавици.

 

Под леглата, вече знай се,
по кюшетата се ровя.
Пусти Ковид деветнайсе,
с препарати да отровя.

 

И мъжът ми се потресе,

и главата му се мае.
Каза - "Сбъркал съм адреса"!
Не можа да ме познае!

 

Котката фучи - от вчера,
драска, дявол да я вземе!
Пусти вирус...И намера!
Ще ме разведе, без време...

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че те усмихнах, Ангелче!
  • Аха, всеки в стаята си, а аз да си говоря с котките? Не става! Усмихната прегръдка, за вас момичета.
  • Ха-ха, всеки в стаята си, може да е за месец само. Поздравче!
  • Само се усмихвай! Разбиращо...
  • Усмихвайте се, момичета, защото, ако ви се появя... Лягам и чакам на примък - отмък, сенсей.
  • Хм - мъжът ти не те позна - щото си се разработила? Хм, хм...
    Друг път не го прави.
    Смях и музика. В стил народна песен - "Стойновото булче, снощи доведено"...
  • Отново браво, Наде! И благодаря, че ни разсмиваш, иначе отчуждението съвсем ще ни завладее.
Propuestas
: ??:??