Десант на книгата

Първи ден десантен ни приключи,
напускаха си палатките войските.
На оръжие всяко приклада се заключи,
палатките за сигурност напускат, 
чакайки за втори ден тълпите.

Странна ситуация десанта беше,
оръдията редят думи в редове.
Корицата на книгата атакувана гореше,
без букви нейна да унищожават,
крадяха знания на хора будни умовете.

Враговете си книгите разкриват,
щом обяд по слънцето замина.
Хората дето знанието убиват,
гледайки десанта ни наполовина.
Дето нямат в редовете интерес,
не ще духа си пълнят ами все изливат.

Победата на вярата ни факт е,
тук в града десантен на разумни.
Сключен с победените ни пакт е,
тълпите на войската пък са шумни.
Не без жертва е нашата победа,
на Вратцата взодът жертвата ни, общата е.

По път победен тръгнахме с Луната,
малко след като Слънцето се скри.
Десантът на книгата се връща със зората,
нощта в полза наша сякаш тихичко мълви.
Подава ни светлото ръка във мрака,
готови сме за втори ден в борбата.