Sep 7, 2019, 9:43 AM

Десант на книгата

1.6K 0 0

Първи ден десантен ни приключи,
напускаха си палатките войските.
На оръжие всяко приклада се заключи,
палатките за сигурност напускат, 
чакайки за втори ден тълпите.

 

Странна ситуация десанта беше,
оръдията редят думи в редове.
Корицата на книгата атакувана гореше,
без букви нейна да унищожават,
крадяха знания на хора будни умовете.

 

Враговете си книгите разкриват,
щом обяд по слънцето замина.
Хората дето знанието убиват,
гледайки десанта ни наполовина.
Дето нямат в редовете интерес,
не ще духа си пълнят ами все изливат.

 

Победата на вярата ни факт е,
тук в града десантен на разумни.
Сключен с победените ни пакт е,
тълпите на войската пък са шумни.
Не без жертва е нашата победа,
на Вратцата взодът жертвата ни, общата е.

 

По път победен тръгнахме с Луната,
малко след като Слънцето се скри.
Десантът на книгата се връща със зората,
нощта в полза наша сякаш тихичко мълви.
Подава ни светлото ръка във мрака,
готови сме за втори ден в борбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...