7.09.2019 г., 9:43

Десант на книгата

1.6K 0 0

Първи ден десантен ни приключи,
напускаха си палатките войските.
На оръжие всяко приклада се заключи,
палатките за сигурност напускат, 
чакайки за втори ден тълпите.

 

Странна ситуация десанта беше,
оръдията редят думи в редове.
Корицата на книгата атакувана гореше,
без букви нейна да унищожават,
крадяха знания на хора будни умовете.

 

Враговете си книгите разкриват,
щом обяд по слънцето замина.
Хората дето знанието убиват,
гледайки десанта ни наполовина.
Дето нямат в редовете интерес,
не ще духа си пълнят ами все изливат.

 

Победата на вярата ни факт е,
тук в града десантен на разумни.
Сключен с победените ни пакт е,
тълпите на войската пък са шумни.
Не без жертва е нашата победа,
на Вратцата взодът жертвата ни, общата е.

 

По път победен тръгнахме с Луната,
малко след като Слънцето се скри.
Десантът на книгата се връща със зората,
нощта в полза наша сякаш тихичко мълви.
Подава ни светлото ръка във мрака,
готови сме за втори ден в борбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...