20 abr 2015, 18:17

Десет минути до седем 

  Poesía
685 0 20

"Защо плачеш?" - попитах те,

а ти ми каза - "Защото светът е една сълза..."

Беше младо момиче, още дете,

как толкова бързо всичко разбра?

 

"Закъде си, не съм те виждал?"

"Заникъде" - просто ми каза,

в очите ти имаше само печал,

после скочи... и влака те смаза...

 

Огледах се - Никой нищо не рече,

спокойни всички се качваха, слизаха...

Бездушно спокойствие в бездушната вечер,

хората нито мразеха... нито обичаха...

 

Сега съм на твоето място...

Чакам своя влак, влака последен,

всичко е толкова просто -

Остават десет минути до седем...

 

01.06.2014

 

Георги Каменов

 

Този ми стих е начина ми да протестирам срещу бездушието и апатията, обхванали ни и като единици и като общество.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Любо и Сиси.
  • Тъжно и замислящо!
  • Радвам се да те поздравя и аз с "Добре дошъл" в Откровения! Стиховете ти са хубави и предизвикват размисли.
  • И аз ти благодаря, Венета.
  • Силно! Срещу човешкото бездушие! Благодаря ти!
  • Благодаря ви, Ласка и Никола.
  • Съпричастен съм с предишните коментари!Така е за съжелениеи ти,Георги, с право протестираш!Оценявам гражданската ти позиция!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • "Защото светът е една сълза..."
    !
    Много хубава творба!
  • Благодаря, Елена за комплимента.
    Стефане, виждам, че творбата ми те е замислила, а точно това искам да постигна с този и още други свои стихове.
  • Силно и трогателно!
    Поздрав от мен за много, много добрата творба!
  • Благодаря, Пламена за коментара.
  • Много е тъжно и тежко, когато цял един народ е
    обхванат от бездушие и апатия. Сякаш живота ни
    направи такъв,че да не виждаме болката в чуждите очи.
    Силен и тъжен стих, каращ да се замислим!
  • Съгласен съм с тебе, адаш, а лицата му са безброй...
  • Страхът е в основата на всичко, той е най-големия убиец - на чувства, на душа, на вяра, на милосърдие. Прекият път към духовната смърт на една нация! Поздрави за творбата и темата, Георги!
  • Съгласен, Магдалена... но, уви, такъв е живота, такова е времето ни... такива сме и ние...
  • присъединявам се и аз... тъжен
    и жесток е светът наоколо, апатия и злост..
    а колко малко трябва, капчица нежност
    и още капчица доброта..
  • Протестираме... а нещата стават дори и по-зле...
    Благодаря и на тебе, Василке, че се отби тук, прочете и написа коментар.
  • Такива сме! Не трепваме пред човешката мъка! Жалко! Хубав начин на протест! Поздрав!
  • Благодаря, Стойна.
  • Талантливо сътворено стихотворение, но много тъжно. По-скоро тежко и това бездушие - невероятно да го възприемеш, но истинско.
    Поздрав за темата и хубавата творба!
Propuestas
: ??:??