20 апр. 2015 г., 18:17

Десет минути до седем

968 0 20

"Защо плачеш?" - попитах те,

а ти ми каза - "Защото светът е една сълза..."

Беше младо момиче, още дете,

как толкова бързо всичко разбра?

 

"Закъде си, не съм те виждал?"

"Заникъде" - просто ми каза,

в очите ти имаше само печал,

после скочи... и влака те смаза...

 

Огледах се - Никой нищо не рече,

спокойни всички се качваха, слизаха...

Бездушно спокойствие в бездушната вечер,

хората нито мразеха... нито обичаха...

 

Сега съм на твоето място...

Чакам своя влак, влака последен,

всичко е толкова просто -

Остават десет минути до седем...

 

01.06.2014

 

Георги Каменов

 

Този ми стих е начина ми да протестирам срещу бездушието и апатията, обхванали ни и като единици и като общество.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...