Десет минути до седем
"Защо плачеш?" - попитах те,
а ти ми каза - "Защото светът е една сълза..."
Беше младо момиче, още дете,
как толкова бързо всичко разбра?
"Закъде си, не съм те виждал?"
"Заникъде" - просто ми каза,
в очите ти имаше само печал,
после скочи... и влака те смаза...
Огледах се - Никой нищо не рече,
спокойни всички се качваха, слизаха...
Бездушно спокойствие в бездушната вечер,
хората нито мразеха... нито обичаха...
Сега съм на твоето място...
Чакам своя влак, влака последен,
всичко е толкова просто -
Остават десет минути до седем...
01.06.2014
Георги Каменов
Този ми стих е начина ми да протестирам срещу бездушието и апатията, обхванали ни и като единици и като общество.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
