9 jun 2021, 19:39

Десети живот

  Poesía
1.2K 8 9

Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.


Девет нощи забравил си ти,
девет пъти осъмвах без тебе,
ще повтарям до гроба "прости",
никой друг не е бил по-потребен.


Девет рани без билки заших -
да боли, че да помня навеки.
Девет кани със мъка изпих,
девет пъти ти дадох надежда.


Девет утрини ти ми прости,
девет свещи запалих от клада.
Като котките с девет души,
до десети живот ще те пазя.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...