9 jun 2021, 19:39

Десети живот

  Poesía
1.2K 8 9

Девет бури във мене си скрил
и загладил си с шепа морето.
Девет гряха за мен си платил -
да ме пуснат при теб на небето.


Девет нощи забравил си ти,
девет пъти осъмвах без тебе,
ще повтарям до гроба "прости",
никой друг не е бил по-потребен.


Девет рани без билки заших -
да боли, че да помня навеки.
Девет кани със мъка изпих,
девет пъти ти дадох надежда.


Девет утрини ти ми прости,
девет свещи запалих от клада.
Като котките с девет души,
до десети живот ще те пазя.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....