Десятка мечове

на Д.

изпитвам болка

късно вечерта

и сутрин като няма ден след нея

и ден след който няма вечер

във която тебе да открия

и навън града е сив и чер

изпитвам болка

понякога от нищото

облечено във стари дрехи

и лежа сама

под нечии чужди стрехи

и плача

и звездите

те са толкова красиви

ей ти, от мен не се страхувай

и макар че сетивата ми са сиви

ела из сънищата ми пътувай

че света е страшен щом съм будна

без теб вселена цяла е безлюдна

и дори да ти се сторят тъжни тези светове

нарисувай в мене всички пъстри цветове,

че как боли ме щом го видя

с тъжния му поглед остъклен

10 меча вътрешностите ми раздират

и предпочитам вместо него да съм в плен

ще взема болката му

и ще си ида

за мене чест ще бъде при това

той е красив

а аз съм сива

и във него вечно искам да горя