17 сент. 2020 г., 17:03

Десятка мечове

1.1K 1 1

на Д.

 

изпитвам болка

късно вечерта

и сутрин като няма ден след нея

и ден след който няма вечер

във която тебе да открия

и навън града е сив и чер

изпитвам болка

понякога от нищото

облечено във стари дрехи

и лежа сама

под нечии чужди стрехи

и плача

и звездите

те са толкова красиви

ей ти, от мен не се страхувай

и макар че сетивата ми са сиви

ела из сънищата ми пътувай

че света е страшен щом съм будна

без теб вселена цяла е безлюдна

и дори да ти се сторят тъжни тези светове

нарисувай в мене всички пъстри цветове,

че как боли ме щом го видя

с тъжния му поглед остъклен

10 меча вътрешностите ми раздират

и предпочитам вместо него да съм в плен

ще взема болката му

и ще си ида

за мене чест ще бъде при това

той е красив

а аз съм сива

и във него вечно искам да горя

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венера Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...