7 feb 2008, 20:56

Дете 

  Poesía
810 0 6
Заспивам... не, крещя!!!
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен,
а всичко си, което искам в своя ден?
Сякаш като малките деца играем с теб,
ту хващаш моята ръка,
ту сърдиш се в ъгъла с наведена глава.
А аз безмълвна пак до теб вървя
и страх ме е да те извикам,
мога да те нараня. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Каменова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??