7.02.2008 г., 20:56

Дете

936 0 6
Заспивам... не, крещя!!!
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен,
а всичко си, което искам в своя ден?
Сякаш като малките деца играем с теб,
ту хващаш моята ръка,
ту сърдиш се в ъгъла с наведена глава.
А аз безмълвна пак до теб вървя
и страх ме е да те извикам,
мога да те нараня.
Касива си, великолепна,
та ти си сърцето на света.
Нима живея във калта,
щом не мога да те задържа,
нима безумната заблуда
досега със мен си правела шега?!
РАЗБРАХ!!! - Ти си дете,
което трябва аз да водя за ръка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-много ми хареса
    "Заспивам... не, крещя!!!"
    Защо не напишеш нещо по тази тема?
  • Благодаря ви!!!Прегрущам ви!!!

  • Ledena_Kukla (Ася Гигова) 7-02-2008г. 21:08
    !!!!!

    ..."Любов, любов, къде си?
    Не те видях дори за миг..."

    За жалост ного малко хора имат щастието да се докоснат до любовта...


    и аз съм един от тях.... страха ти е страхотен поздрави
  • Хареса ми...
  • Поздравления!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...