Дете
Събудих се от собтвения си вик:
Любов, любов, къде си?
Не те видях дори за миг.
Защо далече си от мен,
а всичко си, което искам в своя ден?
Сякаш като малките деца играем с теб,
ту хващаш моята ръка,
ту сърдиш се в ъгъла с наведена глава.
А аз безмълвна пак до теб вървя
и страх ме е да те извикам,
мога да те нараня.
Касива си, великолепна,
та ти си сърцето на света.
Нима живея във калта,
щом не мога да те задържа,
нима безумната заблуда
досега със мен си правела шега?!
РАЗБРАХ!!! - Ти си дете,
което трябва аз да водя за ръка...
© Йоана Каменова All rights reserved.
поздрави