18 mar 2011, 12:46

Дете

  Poesía » Otra
871 1 27

                    Дете

 

                                  На Зара,  моята  внучка

 

 

Преди - си  красива  представа,

различна  за всеки от нас,

мигът  очакван  в сърцето остава,

на  тайнството  с  отредения  час.

Ти идваш  с  плача  непринуден

на  дете  за майчина гръд -

не чака, не моли  животът  пробуден,

а  казва: - Вече  и  мой е светът!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Запрян Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Йорданка!Повече от щедър е отзива.
  • Поздрав за красотата!Невероятен стих!
  • Благодаря,Галина!
  • Благодаря за пожеланията,Кръстина !Когато идват от сърцето те се леят като чист поток, човек се омайва от дивното желание...и чудото се случва - толкова могъщи са словата.
  • Оригинален стих, щастливка е внучката,
    че има дядо-поет, който е написал за нея,
    много хубав стих, който ще остане завинаги
    във времето като непреходен, ценен подарък
    за нея и когато порасне ще е щастлива да
    го чете и препрочита. Пожелавам да сте
    живи и здрави всички вкъщи, да се радвате
    на красивата малка принцеса и да се гордеете
    с нея, когато порасне! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...