18.03.2011 г., 12:46

Дете

868 1 27

                    Дете

 

                                  На Зара,  моята  внучка

 

 

Преди - си  красива  представа,

различна  за всеки от нас,

мигът  очакван  в сърцето остава,

на  тайнството  с  отредения  час.

Ти идваш  с  плача  непринуден

на  дете  за майчина гръд -

не чака, не моли  животът  пробуден,

а  казва: - Вече  и  мой е светът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Запрян Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Йорданка!Повече от щедър е отзива.
  • Поздрав за красотата!Невероятен стих!
  • Благодаря,Галина!
  • Благодаря за пожеланията,Кръстина !Когато идват от сърцето те се леят като чист поток, човек се омайва от дивното желание...и чудото се случва - толкова могъщи са словата.
  • Оригинален стих, щастливка е внучката,
    че има дядо-поет, който е написал за нея,
    много хубав стих, който ще остане завинаги
    във времето като непреходен, ценен подарък
    за нея и когато порасне ще е щастлива да
    го чете и препрочита. Пожелавам да сте
    живи и здрави всички вкъщи, да се радвате
    на красивата малка принцеса и да се гордеете
    с нея, когато порасне! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...