Mar 18, 2011, 12:46 PM

Дете

  Poetry » Other
869 1 27

                    Дете

 

                                  На Зара,  моята  внучка

 

 

Преди - си  красива  представа,

различна  за всеки от нас,

мигът  очакван  в сърцето остава,

на  тайнството  с  отредения  час.

Ти идваш  с  плача  непринуден

на  дете  за майчина гръд -

не чака, не моли  животът  пробуден,

а  казва: - Вече  и  мой е светът!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Йорданка!Повече от щедър е отзива.
  • Поздрав за красотата!Невероятен стих!
  • Благодаря,Галина!
  • Благодаря за пожеланията,Кръстина !Когато идват от сърцето те се леят като чист поток, човек се омайва от дивното желание...и чудото се случва - толкова могъщи са словата.
  • Оригинален стих, щастливка е внучката,
    че има дядо-поет, който е написал за нея,
    много хубав стих, който ще остане завинаги
    във времето като непреходен, ценен подарък
    за нея и когато порасне ще е щастлива да
    го чете и препрочита. Пожелавам да сте
    живи и здрави всички вкъщи, да се радвате
    на красивата малка принцеса и да се гордеете
    с нея, когато порасне! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...