14 jul 2007, 11:49

Дете

  Poesía
812 0 8
  Видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена.
  Взимаше от акварела, цапваше го на листа
  и се усмихваше доволно и блажено.

  А майка му го гледаше в захлас,
  радваше се тя на свойто чедо,
  което Господ някога и беше дал,
  за да я топли в душата и в сърцето.

   И светът не беше толкоз зъл,
   дори изглеждаше прекрасен,
   когато се събуди, чула глъч,
   детски, от врата, да я вика.

  Да, видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена,
  без да осъзнава, че така
  рисува втора, но в сърцето, и вълшебна.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...