14.07.2007 г., 11:49

Дете

804 0 8
  Видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена.
  Взимаше от акварела, цапваше го на листа
  и се усмихваше доволно и блажено.

  А майка му го гледаше в захлас,
  радваше се тя на свойто чедо,
  което Господ някога и беше дал,
  за да я топли в душата и в сърцето.

   И светът не беше толкоз зъл,
   дори изглеждаше прекрасен,
   когато се събуди, чула глъч,
   детски, от врата, да я вика.

  Да, видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена,
  без да осъзнава, че така
  рисува втора, но в сърцето, и вълшебна.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...