Jul 14, 2007, 11:49 AM

Дете

  Poetry
805 0 8
  Видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена.
  Взимаше от акварела, цапваше го на листа
  и се усмихваше доволно и блажено.

  А майка му го гледаше в захлас,
  радваше се тя на свойто чедо,
  което Господ някога и беше дал,
  за да я топли в душата и в сърцето.

   И светът не беше толкоз зъл,
   дори изглеждаше прекрасен,
   когато се събуди, чула глъч,
   детски, от врата, да я вика.

  Да, видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена,
  без да осъзнава, че така
  рисува втора, но в сърцето, и вълшебна.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...