Jul 14, 2007, 11:49 AM

Дете

  Poetry
810 0 8
  Видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена.
  Взимаше от акварела, цапваше го на листа
  и се усмихваше доволно и блажено.

  А майка му го гледаше в захлас,
  радваше се тя на свойто чедо,
  което Господ някога и беше дал,
  за да я топли в душата и в сърцето.

   И светът не беше толкоз зъл,
   дори изглеждаше прекрасен,
   когато се събуди, чула глъч,
   детски, от врата, да я вика.

  Да, видях дете - рисуваше дъга
  със пръсти, най-обикновена,
  без да осъзнава, че така
  рисува втора, но в сърцето, и вълшебна.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...