21 oct 2017, 17:34  

Дете без придружител

  Poesía
1.3K 0 0

И ето, че готов си сине..
До вчера дните 
с пръстчета броя.
При баба ти отново се запъти. 
И мен оставаш тук
полу-сама.
~
И ето, че готов си!
Тръгваш с куфар.
Огромен, тежък, 
по-голям дори от теб!
А си ми свиден, сине,
да те пускам.
Самичък,
мъничък,
и крехък,
континента да прелиташ 
със самолет.
~
Живота купчетата пръсна.
И цветовете размени. 
За мен е черно,
а за теб е бяло, 
облачето,
от онази приказка,
където ти шепти..
~
Днес по тъмно те изведох. 
Врабченцето ми..
Литна пак натам! 
Очакват те отново
в мойто родното място.
От там където аз избягах.
Ти се връщаш, 
вместо мен,
засмян.

---
Париж,
20 октомври 2017

Автор: Гергана Д
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© D. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...