20 may 2010, 20:34

Дете съм на земята

  Poesía » Otra
697 0 0

     Дете съм на земята

Облак-птица съзрях.
С най-ефирните крила.
Окото ù голямо... о.
Чак сърцето ми замря.

И поисках като нея
да живея в небесата.
Аз на воля да се рея,
да ме гали свободата.

В мигом полетях.
Но контури само очертах.
На реки морета и села.
Свобода е що разбрах.

Горе няма темпо на града,
цветя и смях на деца.
Липсва селската градина.
На земята всичко има.

Там не чувствах си краката.
И не чувах на морето песента.
Мраз цари там - липсва топлината.
Не! Аз дете съм на Земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...