20.05.2010 г., 20:34 ч.

Дете съм на земята 

  Поезия » Друга
519 0 0

     Дете съм на земята

Облак-птица съзрях.
С най-ефирните крила.
Окото ù голямо... о.
Чак сърцето ми замря.

И поисках като нея
да живея в небесата.
Аз на воля да се рея,
да ме гали свободата.

В мигом полетях.
Но контури само очертах.
На реки морета и села.
Свобода е що разбрах.

Горе няма темпо на града,
цветя и смях на деца.
Липсва селската градина.
На земята всичко има.

Там не чувствах си краката.
И не чувах на морето песента.
Мраз цари там - липсва топлината.
Не! Аз дете съм на Земята.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??