6 ago 2020, 16:58

Детето 

  Poesía
742 6 12

Да не бе се заченало в тази привидна любов! 

Да не бе натежало в ръце, непознали прегръдки! 

Та нали върху бяло се пише животът, щом нов 

сам при хората спре, и начисто поеме по пътя. 

 

А пък те отредиха за него един пергамент, 

в който крият ревниво срама от делата си прежни. 

Правописно сгрешена драскулка на техния ген, 

то посмя да поиска най-малката капчица нежност. 

 

И закрета самотно в света, преднамерено зъл, 

по наследство нарамило старите родови драми. 

А по съвест и жребий, понесло синовния дълг –  

трябва някой да бди над старика, когато най-сам е. 

 

От наивност помисли, че стигнат ли края си, те

ще го видят с различни очи, ще са зрели и мъдри.

Ще прозрат, че е тяхната кръв. Техен плод и дете – 

пък било и от страх пред Всевишния, който ще съди… 

 

Но не стана така. Не намери към корена брод. 

Как тепърва да учи човек без сърце да обича? 

В тази тъжна история има и нещо добро –  

изначално детето на тях по душа не прилича…

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво и разтърсващо.
  • Чудесен стих!
    Поздрави!
  • Много силен стих! Поздравления!
  • И аз като Мая.
    Има стихове и Стихове.
  • И дивото цвете е цвете, и цветето в саксия може да е отровно! Така е и с децата, за това са цветята на земята.
    Поздравления!
  • Благодаря за коментарите! Радвам се, че стихотворението ви хареса. Има някои компромиси, но реших да го оставя както "изтече" на листовете ми.
    Мая, аз знам колко рядко срещана е твоята поетична кръвна група. Благодаря ти за оценката.
    И в заключение ще кажа това, което много ми се щеше да сложа под черта. "Всяка прилика с действителни лица и събития е абсолютно нарочна.".
  • Петя,разтърсващо!
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и късмет!🌺
  • Настръхнах...и гърлото стяга..."малка капчица нежност"...
  • Много силно!
  • Страхотно !
  • Поезия от моята кръвна група!
  • "изначално детето на тях по душа не прилича…" Прозвуча ми близко да мои си разсъждения. Интересен стих за "обличането" на душата. И това ми допадна "Правописно сгрешена драскулка на техния ген, то посмя да поиска най-малката капчица нежност." !
Propuestas
: ??:??