3 feb 2008, 11:23

Детето

  Poesía » Otra
836 2 13
ДЕТЕТО

Когато бях дете
с нежно и искрено сърце,
на баща си казах: "Татко, вярвай в мен,
като теб ще бъда някой ден,
когато порасна и детството пропъдя,
точно като теб ще бъда.
На хората къщи ще строя
и мостове над буйна река.

Пораснах - къщи и мостове не строя,
но баща ми живее в моята душа.

А когато четиригодишният ми син
категорично заяви ми ден един,
че като порасне мотори ще кара
и по мотопистите ще се състезава.
На мен ми се разтопи сърцето,
прероди се отново детето.

Порасна синът ми - с мотори не се състезава,
но Господи, колко радост ми дава!
И зная, че когато аз умра,
ще живея в неговата душа.

А някой ден, синът му, ще го погледне с детски очи
и уверено и сериозно ще заяви...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...