3 feb 2008, 11:23

Детето 

  Poesía » Otra
655 2 13
ДЕТЕТО

Когато бях дете
с нежно и искрено сърце,
на баща си казах: "Татко, вярвай в мен,
като теб ще бъда някой ден,
когато порасна и детството пропъдя,
точно като теб ще бъда.
На хората къщи ще строя
и мостове над буйна река.

Пораснах - къщи и мостове не строя,
но баща ми живее в моята душа.

А когато четиригодишният ми син
категорично заяви ми ден един,
че като порасне мотори ще кара
и по мотопистите ще се състезава.
На мен ми се разтопи сърцето,
прероди се отново детето.

Порасна синът ми - с мотори не се състезава,
но Господи, колко радост ми дава!
И зная, че когато аз умра,
ще живея в неговата душа.

А някой ден, синът му, ще го погледне с детски очи
и уверено и сериозно ще заяви...

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??