3 февр. 2008 г., 11:23

Детето

833 2 13
ДЕТЕТО

Когато бях дете
с нежно и искрено сърце,
на баща си казах: "Татко, вярвай в мен,
като теб ще бъда някой ден,
когато порасна и детството пропъдя,
точно като теб ще бъда.
На хората къщи ще строя
и мостове над буйна река.

Пораснах - къщи и мостове не строя,
но баща ми живее в моята душа.

А когато четиригодишният ми син
категорично заяви ми ден един,
че като порасне мотори ще кара
и по мотопистите ще се състезава.
На мен ми се разтопи сърцето,
прероди се отново детето.

Порасна синът ми - с мотори не се състезава,
но Господи, колко радост ми дава!
И зная, че когато аз умра,
ще живея в неговата душа.

А някой ден, синът му, ще го погледне с детски очи
и уверено и сериозно ще заяви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....