25 ene 2015, 14:23

Детето

1.1K 0 4

ДЕТЕТО

 

Всяко мъничко дете

има си ги то по две:

две краченца, две ръчички,

две ушенца, две очички,

 

но нослето е едно,

за да диша му  е то.

Има си една устичка,

та със  малката лъжичка, 

 

що му мама подаде

всичко то да изяде.

Може още таз уста

да направи  две неща

 

да се силно тя разплаче,

щом разсърди се юначе.

може още да се смее,

тогаз слънце ще огрее

 

и ще светне всичко вкъщи,

никой няма да се мръщи

и послушното дете

бързо то ще  порасте.

 

Щом детето много слушка,

мама нежно си го гушка.

На ушенцето му сладко

пък му шепне мило татко:

 

"Колко много го обичат

и добро му все наричат.

Чакат го те за отмяна

и на татко, и на мама."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това ще е поздрав и от мен на твоята сладурана, която съм виждала само на снимка.Дано ми дойде вдъхновение да напиша още стихотворения да деца, да зарадвям и моят правнук- внуците са вече големи, от тях чакам още правнуци. И аз благодаря за добрите думи.
  • И аз като Стойна
    Браво ти, май наистина те бива в поезияата за деца
    Това днес ще го чета на внучката гушнати пред компа
    Благодарч ти, Анка!
    ((( )))
  • Благодаря, Стойне за ласкавата оценка. На млади години не пишех за деца, но сега след като съм вече и прабаба мисля си, че си струва да опитам- дано да се получи.Всяко нещо си има и начало, нали? Живот и здраве!
  • Чудесно стихотворение за деца си сътворила, Ани.И друг път съм чела твоя творба, но мисля, че не беше за деца.Споменът ми е смътен за
    съдържанието, но тази я превъзхожда.Най-трудно се пиши за деца, а на тебе явно - това ти е призвание.От началото до края го четох с интерес
    и удоволствие, за което благодаря!
    Желая ти много нови стихове като този!Поздрав и лека нощ!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...