ДЕТЕТО И КУР-КЛУКС-КЛАН-НЕДОКЛАН

Утре ще ви покажа детето,

което беше самотния дивеч,

преследван от маските

в пещерата със сталактитите.

То е с мен, откакто се помня,

но днес, ослепено и сритано,

хлипа в най-тъмния ъгъл.

Превързвам му раните

след жестоките удари,

които без жал и без милост,

недеца му нанесоха в гръб.

Защото било... безинтересно дете

и скучно като вчерашен вестник.

Било като костенурките - на много лета.

И още - косите му били посребрени.

А според някои (представете си

какво престъпление!) - нямало даже зъбИ.

Друг потвърдил, че е циганче дрипаво,

което искало да открадне от някого кон

и затова трябва на всяка цена да умре.

Било гладно за обич и искало

да яде без покана на чужда трапеза.

Пък трети обратното казвал -  че е злоядо -

не обичало гъши пастет и печени агънца.

Диво било - не искало да се кичи

като абориген със птичи пера.

Вярвало в някакви глупави приказки

за принцове, благородство, чест и любов.

Не искало да гледа птичета в клетки

и защото мълчи, и защото говори,

щяло да провали някому лятото.

Имало още много други подобни

тежки вини, според някои клюкари.

Вижте го утре.

Погледнете раните и очите му,

и ако в тях видите смърт,

значи тя е от техните копия.

А ако почувствате мъничко жал,

значи, както често твърдите,

са живи добрите деца, заспали

дълбоко в зениците на очите ви.

Ще ви разкаже то своята приказка,

която сънува преди Големия лов.

Но не днес. Днес все още търси

жива вода за смъртните рани.