Детето и кур-клукс-клан-недоклан (сюрвиртуално)
ДЕТЕТО И КУР-КЛУКС-КЛАН-НЕДОКЛАН
Утре ще ви покажа детето,
което беше самотния дивеч,
преследван от маските
в пещерата със сталактитите.
То е с мен, откакто се помня,
но днес, ослепено и сритано,
хлипа в най-тъмния ъгъл.
Превързвам му раните
след жестоките удари,
които без жал и без милост,
недеца му нанесоха в гръб.
Защото било... безинтересно дете
и скучно като вчерашен вестник.
Било като костенурките - на много лета.
И още - косите му били посребрени.
А според някои (представете си
какво престъпление!) - нямало даже зъбИ.
Друг потвърдил, че е циганче дрипаво,
което искало да открадне от някого кон
и затова трябва на всяка цена да умре.
Било гладно за обич и искало
да яде без покана на чужда трапеза.
Пък трети обратното казвал - че е злоядо -
не обичало гъши пастет и печени агънца.
Диво било - не искало да се кичи
като абориген със птичи пера.
Вярвало в някакви глупави приказки
за принцове, благородство, чест и любов.
Не искало да гледа птичета в клетки
и защото мълчи, и защото говори,
щяло да провали някому лятото.
Имало още много други подобни
тежки вини, според някои клюкари.
Вижте го утре.
Погледнете раните и очите му,
и ако в тях видите смърт,
значи тя е от техните копия.
А ако почувствате мъничко жал,
значи, както често твърдите,
са живи добрите деца, заспали
дълбоко в зениците на очите ви.
Ще ви разкаже то своята приказка,
която сънува преди Големия лов.
Но не днес. Днес все още търси
жива вода за смъртните рани.
© Юлияна All rights reserved.
