Детето и кур-клукс-клан-недоклан (сюрвиртуално)
ДЕТЕТО И КУР-КЛУКС-КЛАН-НЕДОКЛАН
Утре ще ви покажа детето,
което беше самотния дивеч,
преследван от маските
в пещерата със сталактитите.
То е с мен, откакто се помня,
но днес, ослепено и сритано,
хлипа в най-тъмния ъгъл.
Превързвам му раните
след жестоките удари,
които без жал и без милост,
недеца му нанесоха в гръб.
Защото било... безинтересно дете
и скучно като вчерашен вестник.
Било като костенурките - на много лета.
И още - косите му били посребрени.
А според някои (представете си
какво престъпление!) - нямало даже зъбИ.
Друг потвърдил, че е циганче дрипаво,
което искало да открадне от някого кон
и затова трябва на всяка цена да умре.
Било гладно за обич и искало
да яде без покана на чужда трапеза.
Пък трети обратното казвал - че е злоядо -
не обичало гъши пастет и печени агънца.
Диво било - не искало да се кичи
като абориген със птичи пера.
Вярвало в някакви глупави приказки
за принцове, благородство, чест и любов.
Не искало да гледа птичета в клетки
и защото мълчи, и защото говори,
щяло да провали някому лятото.
Имало още много други подобни
тежки вини, според някои клюкари.
Вижте го утре.
Погледнете раните и очите му,
и ако в тях видите смърт,
значи тя е от техните копия.
А ако почувствате мъничко жал,
значи, както често твърдите,
са живи добрите деца, заспали
дълбоко в зениците на очите ви.
Ще ви разкаже то своята приказка,
която сънува преди Големия лов.
Но не днес. Днес все още търси
жива вода за смъртните рани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Всички права запазени
