20 ago 2009, 15:47

Детето ми

  Poesía
640 0 1

Детето ми

е брилянтната ми сълза.

Моята звезда.

От добродетелите му съм насълзен.

Награждавам се със смисъл да живея.

С блясък блести от радостта ми.

Безценно е слънцето ми

с  качества и

усмивки.

Съвършена природа с достойнства.

От разцъфтяването му съм възхитен.

Животът му

е сърцето ми.

Истината ми е.

Любовта ми

е с топли усещания.

Въздухът ми е.

Мирисът на земята.

 

                                                                                                 Г.Ф.Т

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Табаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...