Aug 20, 2009, 3:47 PM

Детето ми

  Poetry
636 0 1

Детето ми

е брилянтната ми сълза.

Моята звезда.

От добродетелите му съм насълзен.

Награждавам се със смисъл да живея.

С блясък блести от радостта ми.

Безценно е слънцето ми

с  качества и

усмивки.

Съвършена природа с достойнства.

От разцъфтяването му съм възхитен.

Животът му

е сърцето ми.

Истината ми е.

Любовта ми

е с топли усещания.

Въздухът ми е.

Мирисът на земята.

 

                                                                                                 Г.Ф.Т

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Табаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...