Душите ни в пламъче живеят,
в кандилцето на светли дни
и в прошката ведно да слеем
смирена гордост и душевен мир.
Невинното с гласа проплаква
на сдавена от дивен яд шега.
На фона на злобливи, празни мисли,
се стапя в непрежалена тъга.
А искам само в майско утро
детето в мен да се провикне!
А разумът да чезне ден след ден
в ръждясалия влак на мними зимни вихри. ...