Детето може би живее вечно
Душите ни в пламъче живеят,
в кандилцето на светли дни
и в прошката ведно да слеем
смирена гордост и душевен мир.
Невинното с гласа проплаква
на сдавена от дивен яд шега.
На фона на злобливи, празни мисли,
се стапя в непрежалена тъга.
А искам само в майско утро
детето в мен да се провикне!
А разумът да чезне ден след ден
в ръждясалия влак на мними зимни вихри.
Ще минат дни, а може би години,
и ще трепти навън гласът на отлетели рими
и в халата на чужди зими
без прошка ще вървим незрими.
И може би във тебе, някога,
детето би въздъхнало едвам.
Изтупало прахта на дирята разумна,
за да помоли лекичко: "Прости ми, върнах се,
... едва сега".
© Джоана All rights reserved.
