harmony92 (Джоана )
21 29
13 мар. 2011 г., 14:42

Детето може би живее вечно 

  Поэзия
858 0 3

Душите ни в  пламъче живеят,

в кандилцето на светли дни

и в прошката  ведно да слеем

смирена гордост и душевен мир.

 

Невинното с гласа проплаква

на сдавена от дивен яд шега.

На фона на злобливи, празни мисли,

се стапя в непрежалена тъга.

 

А искам само в майско утро

детето в мен да се провикне!

А разумът да чезне ден след ден

в ръждясалия влак на мними зимни вихри.

 

Ще минат дни, а може би години,

и ще трепти навън гласът на отлетели рими

и в халата на чужди зими

без прошка ще вървим незрими.

 

И може би във тебе, някога,

детето би въздъхнало едвам.

Изтупало прахта на дирята разумна,

за да помоли лекичко: "Прости ми, върнах се,

                                                                ... едва сега".

 

© Джоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??