Belisima9 (Белисима)
31 73
6 jul 2012, 10:52

Детето в късна есен 

  Poesía
592 0 3

Детето в мен припомни себе си...

в прихналата късна есен от живота ми

листата, опадали вече, шушукаха,

звездите горещи едва заблещукаха...

 

Поиска детето да си играе на спомени,

да тича, да гони вятър и корени...

Косата му буйна, разпиляна от времето,

от младост немирна закътала бремето.

 

Очите дълбоки, запазили ясния взор,

уморени, откриваха нов кръгозор...

Надежда стаи се за миг в синевата,

разходи се боса пак по росата...

 

Опита от снежните клони дървесни, 

и склонове броди - стръмни, отвесни...

Със вятъра кротко игра във захлас,

с морето изпя свойте болки на глас.

 

Уморено детето завърна се, полегна,

във скута ми тихо главичка облегна...

Разказа на времето своята приказка

и плачеше тайно усмивката дръзка.

 

Есента се спусна над заспалата гора,

последните цветя сланата дообра...

Листото падна и покри детински спомен,

заскитал сред дърветата самотен и бездомен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Белисима Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви много! Понеже съм лаик, без претенции за правилност във всички аспекти, ще се радвам да ми кажете нещичко.
    Благодаря и на Елена!
  • Имам много да кажа за архитектоника,стил и т.н., но ще го спестя и само ще Ви поздравя за красивото стихотворение!
  • Натъжих се.Прекрасен стих.
Propuestas
: ??:??