marmot88 (Марина) marmot88 (Марина)
3
7 abr 2009, 21:05

Детето в мен

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

 

Един прекрасен, слънчев ден!

Безброй лица - усмихнати, щастливи.

И аз стоя,

унесена в безкрая,

погълната от слънчевия лъч.

Сънувам този миг...

омагьосан кръг,

но не на болка,

и не на страх,

а на спокойствие

и душевен покой...

И сенките изчезват,

и болката притихва...

и аз стоя в плен на този сладък миг

от вечността...

Душата ми ликува,

сърцето ми притихнало тупти,

и в този миг на  слънчева наслада

откривам щастието и изгубеното -

 

ДЕТЕТО В МЕН ОТНОВО СЕ РОДИ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0