7 abr 2009, 21:05

Детето в мен

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

 

Един прекрасен, слънчев ден!

Безброй лица - усмихнати, щастливи.

И аз стоя,

унесена в безкрая,

погълната от слънчевия лъч.

Сънувам този миг...

омагьосан кръг,

но не на болка,

и не на страх,

а на спокойствие

и душевен покой...

И сенките изчезват,

и болката притихва...

и аз стоя в плен на този сладък миг

от вечността...

Душата ми ликува,

сърцето ми притихнало тупти,

и в този миг на  слънчева наслада

откривам щастието и изгубеното -

 

ДЕТЕТО В МЕН ОТНОВО СЕ РОДИ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...