2 jun 2007, 0:19

Детска вяра

  Poesía
825 0 9
От детството започват всички истини!
Категорични. Голи. Безпристрастни.
А крачим през препятствия и сипеи
и бързо откъм разкрачи порастваме!
Крилете ни, от слабите зачатъци
израстнали са силни и широки...
Но спънати в житейските отпадъци
и лутащи се в тленните посоки
забравяме за тях,  и закърняват...
Стопяваме вълшебната им мощ.
Защото вече в приказки не вярваме.
И лампата не свети всяка нощ
да гони таласъми или вещици...
Не взираме най-чистите очи
във всеки звук и образ. Вече слепи сме,
че чак от слепотата ни боли!
.............
А Бог ни дава право и надежда
да върнем оня полъх на безбрежие,
когато с обич праведна поглеждаме
в очите на децата си. Отрежда ни
да минем този път по свойте стъпки,
но вече тъй големи, не по мярка...
Дано успеем мъничко да върнем
онази детска - чиста, сляпа ВЯРА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...