Jun 2, 2007, 12:19 AM

Детска вяра

  Poetry
823 0 9
От детството започват всички истини!
Категорични. Голи. Безпристрастни.
А крачим през препятствия и сипеи
и бързо откъм разкрачи порастваме!
Крилете ни, от слабите зачатъци
израстнали са силни и широки...
Но спънати в житейските отпадъци
и лутащи се в тленните посоки
забравяме за тях,  и закърняват...
Стопяваме вълшебната им мощ.
Защото вече в приказки не вярваме.
И лампата не свети всяка нощ
да гони таласъми или вещици...
Не взираме най-чистите очи
във всеки звук и образ. Вече слепи сме,
че чак от слепотата ни боли!
.............
А Бог ни дава право и надежда
да върнем оня полъх на безбрежие,
когато с обич праведна поглеждаме
в очите на децата си. Отрежда ни
да минем този път по свойте стъпки,
но вече тъй големи, не по мярка...
Дано успеем мъничко да върнем
онази детска - чиста, сляпа ВЯРА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...