2 июн. 2007 г., 00:19

Детска вяра

824 0 9
От детството започват всички истини!
Категорични. Голи. Безпристрастни.
А крачим през препятствия и сипеи
и бързо откъм разкрачи порастваме!
Крилете ни, от слабите зачатъци
израстнали са силни и широки...
Но спънати в житейските отпадъци
и лутащи се в тленните посоки
забравяме за тях,  и закърняват...
Стопяваме вълшебната им мощ.
Защото вече в приказки не вярваме.
И лампата не свети всяка нощ
да гони таласъми или вещици...
Не взираме най-чистите очи
във всеки звук и образ. Вече слепи сме,
че чак от слепотата ни боли!
.............
А Бог ни дава право и надежда
да върнем оня полъх на безбрежие,
когато с обич праведна поглеждаме
в очите на децата си. Отрежда ни
да минем този път по свойте стъпки,
но вече тъй големи, не по мярка...
Дано успеем мъничко да върнем
онази детска - чиста, сляпа ВЯРА!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....