2.06.2007 г., 0:19

Детска вяра

818 0 9
От детството започват всички истини!
Категорични. Голи. Безпристрастни.
А крачим през препятствия и сипеи
и бързо откъм разкрачи порастваме!
Крилете ни, от слабите зачатъци
израстнали са силни и широки...
Но спънати в житейските отпадъци
и лутащи се в тленните посоки
забравяме за тях,  и закърняват...
Стопяваме вълшебната им мощ.
Защото вече в приказки не вярваме.
И лампата не свети всяка нощ
да гони таласъми или вещици...
Не взираме най-чистите очи
във всеки звук и образ. Вече слепи сме,
че чак от слепотата ни боли!
.............
А Бог ни дава право и надежда
да върнем оня полъх на безбрежие,
когато с обич праведна поглеждаме
в очите на децата си. Отрежда ни
да минем този път по свойте стъпки,
но вече тъй големи, не по мярка...
Дано успеем мъничко да върнем
онази детска - чиста, сляпа ВЯРА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....