27 jun 2007, 21:58

детската душа

  Poesía
1.3K 0 6

Сълза наднича в детските очи,
изпълнен е света с измама и лъжи.
Стрела пронизва детското сърце,
``Обичат ли ме още те??``

От стаята се чува крясък,
на земята пада чашата със трясък.
Детето плаче, но неговия глас е тих
и не ще го чуят в този миг.

Мрак се спуска в стаята сега,
``Защо оставиха ме пак сама??
Срахувам се от тъмното - и какво от това??
За мама и тати това не е важно сега!!``

``Мразя те!``- отново си повтарят те
и ще се пръсне моето малко сърце,
защо за тях кавгата е по-важна
от тяхното малко, беззащитно дете??``

``Чувствам се сама сега в света,
но знам,че утрото по-мъдро е от вечерта
и утре всичко ще е като вчера
и пак ще се обичат повече от всичко на света!!``

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря и на двете за мненията! Наистина ще са ми полезни
  • Наистина е много хубаво написан стиха, но ние обсъждахме с Маги краткия стих и просто дадох пример.
  • Глаголите са, за да покажат динамичността! Хубаво е написано!
  • Ето ти миличка ,прекрасна идея! Ти си написала този стих, много хубаво! Значи само пиши с най-важните думички и без глаголи - опитай същото но в другия стил , поупражни се, чакам!Например-
    Тъмна стая. Сам сама.
    Трясък . Писъци. Кавга.
  • Много хубаво стихотворение.Много е добро и наистина е много хубаво.На мен много ми харесва.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....