17 feb 2018, 1:55  

Детски грях

  Poesía
827 3 18

 

 

На масата до спретнатите ноти

цигулката в очакване мълчи

и тихо е, ни радио ломоти,

ни котките съседката гълчи.

 

Облегнато на стария прозорец,

момичето препуска със очи,

разтворил ги е сякаш чудотворец

и погледът по буквите хвърчи.

 

Друг поглед от градината наднича,

но вместо строгост, пълнят го лъчи.

Бащата вижда своето момиче

над книгата, цигулката мълчи.

 

Смешинки се догонват и се гушат

из знаещите бащини очи.

Отвътре, превърти ли само ключа,

ще се разсипят тонове - искри.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...