На масата до спретнатите ноти
цигулката в очакване мълчи
и тихо е, ни радио ломоти,
ни котките съседката гълчи.
Облегнато на стария прозорец,
момичето препуска със очи,
разтворил ги е сякаш чудотворец
и погледът по буквите хвърчи.
Друг поглед от градината наднича,
но вместо строгост, пълнят го лъчи.
Бащата вижда своето момиче
над книгата, цигулката мълчи. ...