3 jun 2021, 19:51

Детски крила

  Poesía
1.4K 5 18

Ако днес ми потрябват крила,

ще си взема от тебе назаем.

Ще ми кажеш с усмивка: Ела!

Ще летим после, както си знаем.

 

Над морета, разперили длан,

над полета, окъпани в пролет,

над била снежни сякаш от блян,

редом с птици, с потоци отдолу.

 

Ще откриеш най-детското в мен,

с цвят и форма на малко хвърчило,

в твоя поглед – щастлив, възхитен

ще летя даже хиляди мили.

 

Ще ме водиш с искрящи очи,

с детски смях - палав, лек, чудодеен,

възрастта хич не ще ми личи.

Ще ме учиш ли как да живея?

 

Ще се уча от теб, ще летя

като весела пролетна пъпка,

с разцъфтели крила в пролетта

и по-лека от бебешка стъпка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

7 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...