Детски крила
Ако днес ми потрябват крила,
ще си взема от тебе назаем.
Ще ми кажеш с усмивка: Ела!
Ще летим после, както си знаем.
Над морета, разперили длан,
над полета, окъпани в пролет,
над била снежни сякаш от блян,
редом с птици, с потоци отдолу.
Ще откриеш най-детското в мен,
с цвят и форма на малко хвърчило,
в твоя поглед – щастлив, възхитен
ще летя даже хиляди мили.
Ще ме водиш с искрящи очи,
с детски смях - палав, лек, чудодеен,
възрастта хич не ще ми личи.
Ще ме учиш ли как да живея?
Ще се уча от теб, ще летя
като весела пролетна пъпка,
с разцъфтели крила в пролетта
и по-лека от бебешка стъпка.
© Милена Френкева All rights reserved.
