28 dic 2011, 13:29

Дeтски мерак 

  Poesía » De amor
404 0 3

Дeтски мерак

   Аз искам тук да ви разкажа
за  най-най първата любов...
Душата детска да покажа...
Да ù напиша “послеслов”.
       Аз  бях дете, но бях се влюбил,
 акъла детски бях изгубил…
   Не исках  да  се разбере
за влюбването на  дете.

Затуй я следвах отдалече...
И гледах  да не разбере.
За нея всичко знаех вече:
къде отива, где ще спре!
Тя можеше да ми е майка,
а не обект на многознайко…
За мен бе радост и тъга;
блестяща подир   дъжд дъга!

Тя беше  с хубост надарена.
Не можеш   да ù устоиш!
Животът бе за нея сцена,
от гдето вика: ”Я ме виж!”
Наверно аз не бях самичък,
не само аз след нея тичах…
Но аз… със детския мерак,
със Бога я сравнявах чак!!!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Нали напоследък, Международната здравна организация призна,че любовта е болест...Това означава,че няма здрав човек в света.Не изключвам и себе си.Тъжна констатация правя за себе си, та аз още от люлката съм я хванал тази пущина, давол да я вземе!..И няма отърване от нея, с нея ще се мре!
  • Поздрав и от мен! Без да съм на боговете равна, аз познах се в тая рима славна!..
  • Така е Христо не питай старило ,а патило!Тя любовта няма възраст!Харесах!Поздрав!
Propuestas
: ??:??