Дeтски мерак
Дeтски мерак
Аз искам тук да ви разкажа
за най-най първата любов...
Душата детска да покажа...
Да ù напиша “послеслов”.
Аз бях дете, но бях се влюбил,
акъла детски бях изгубил…
Не исках да се разбере
за влюбването на дете.
Затуй я следвах отдалече...
И гледах да не разбере.
За нея всичко знаех вече:
къде отива, где ще спре!
Тя можеше да ми е майка,
а не обект на многознайко…
За мен бе радост и тъга;
блестяща подир дъжд дъга!
Тя беше с хубост надарена.
Не можеш да ù устоиш!
Животът бе за нея сцена,
от гдето вика: ”Я ме виж!”
Наверно аз не бях самичък,
не само аз след нея тичах…
Но аз… със детския мерак,
със Бога я сравнявах чак!!!
© Христо Славов All rights reserved.
