25 may 2008, 1:04

Детски плач

  Poesía » Civil
1.2K 0 0

Детски плач

Деца на мрака,
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!

Деца, гладни,
деца, подхвърлени сами,
деца, жадни,
деца, потънали в сълзи!

За залък хляб те чакат,
но кой да им отвърне?
От студ със зъби тракат,
но кой да ги прегърне?

Деца на произвола на съдбата,
деца без личност и без дом,
деца, продължаващи да чакат,
деца обречени и без подслон!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Дечев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...