25.05.2008 г., 1:04

Детски плач

1.2K 0 0

Детски плач

Деца на мрака,
деца без свобода,
деца, оставени да чакат,
някой да им подаде ръка!

Деца, гладни,
деца, подхвърлени сами,
деца, жадни,
деца, потънали в сълзи!

За залък хляб те чакат,
но кой да им отвърне?
От студ със зъби тракат,
но кой да ги прегърне?

Деца на произвола на съдбата,
деца без личност и без дом,
деца, продължаващи да чакат,
деца обречени и без подслон!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослав Дечев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...